Permanent Residence for a Non-EU Family Member of an EU Citizen

Чл. 19. (1) (Доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз, има право на постоянно пребиваване, ако законно е пребивавал непрекъснато за срок 5 години в Република България заедно с гражданин на Европейския съюз или ако законно е пребивавал непрекъснато за срок 5 години в Република България в случаите по чл. 15, и му се издава документ за пребиваване. (2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Заявлението до дирекция "Миграция" - МВР, СДВР или областните дирекции на МВР за издаване на документ за пребиваване се подава два месеца преди изтичането на срока на продължителното пребиваване. (3) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Документът за пребиваване се издава в срок до един месец от подаване на заявлението. (4) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Документът за пребиваване се преиздава служебно на всеки десет години. (5) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Документът за пребиваване се отнема от лицето, на което е издадена, при отсъствието му от Република България за срок по-дълъг от две последователни години.

Чл. 19. (1) (Доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз, има право на постоянно пребиваване, ако законно е пребивавал непрекъснато за срок 5 години в Република България заедно с гражданин на Европейския съюз или ако законно е пребивавал непрекъснато за срок 5 години в Република България в случаите по чл. 15, и му се издава документ за пребиваване. (2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Заявлението до дирекция "Миграция" - МВР, СДВР или областните дирекции на МВР за издаване на документ за пребиваване се подава два месеца преди изтичането на срока на продължителното пребиваване. (3) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Документът за пребиваване се издава в срок до един месец от подаване на заявлението. (4) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Документът за пребиваване се преиздава служебно на всеки десет години. (5) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Документът за пребиваване се отнема от лицето, на което е издадена, при отсъствието му от Република България за срок по-дълъг от две последователни години.

Чл. 19. (1) (Доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз, има право на постоянно пребиваване, ако законно е пребивавал непрекъснато за срок 5 години в Република България заедно с гражданин на Европейския съюз или ако законно е пребивавал непрекъснато за срок 5 години в Република България в случаите по чл. 15, и му се издава документ за пребиваване. (2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Заявлението до дирекция "Миграция" - МВР, СДВР или областните дирекции на МВР за издаване на документ за пребиваване се подава два месеца преди изтичането на срока на продължителното пребиваване. (3) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Документът за пребиваване се издава в срок до един месец от подаване на заявлението. (4) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Документът за пребиваване се преиздава служебно на всеки десет години. (5) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Документът за пребиваване се отнема от лицето, на което е издадена, при отсъствието му от Република България за срок по-дълъг от две последователни години.

Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 34 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г. [*]) Гражданин на Европейския съюз или член на семейството му, който е гражданин на Европейския съюз, или член на семейството на български гражданин, който е гражданин на Европейския съюз и е упражнил правото си на свободно движение, получава документ за постоянно пребиваване, ако законно е пребивавал непрекъснато в продължение на пет години в Република България или ако отговаря на едно от следните условия: 1. работил е през последната една година към момента на прекратяване на договора като работник или на дейността му като самостоятелно заето лице, навършил е пенсионна възраст или по отношение на него е налице основание за по-ранно пенсиониране и е пребивавал непрекъснато в Република България повече от три години; 2. работник е или е самостоятелно заето лице, което не работи поради трайно намалена работоспособност и е пребивавал непрекъснато в Република България повече от две години; 3. работник е или е самостоятелно заето лице и неработоспособността му е резултат от трудова злополука или от професионална болест; 4. работник е или е самостоятелно заето лице, което в продължение на три години непрекъснато е пребивавало и работило в Република България и работи като такова в друга държава членка, като запазва мястото си на пребиваване в Република България и се връща поне веднъж седмично в нея. (2) За упражняване на правата по ал. 1, т. 1 и 2 времето на работа в другата държава членка се смята за време на работа в Република България, като към него се приравняват и периодите на регистрирана безработица и на прекъсване на работа поради болест и злополука. (3) Условията по ал. 1, т. 1 и 2 не се прилагат, когато работникът или самостоятелно заетото лице има сключен брак или е във фактическо съжителство с гражданин на Република България или такъв, който е загубил българското си гражданство по силата на сключване на брак с него. (4) Когато работникът или самостоятелно заетото лице има право на постоянно пребиваване по ал. 1, членовете на семейството му, които живеят заедно с него в Република България, независимо от гражданството им, също имат право на постоянно пребиваване.

Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Срокът на продължително пребиваване на лицето по чл. 9а и чл. 10 се определя от срока на продължителното пребиваване на гражданина на Европейския съюз. (2) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Временни отсъствия до шест месеца в рамките на една година, отсъствия с по-голяма продължителност за задължителна военна служба, едно отсъствие поради уважителни причини за срок не повече от дванадесет последователни месеца или командироване в друга държава не засягат срока на продължителното пребиваване на лицето по чл. 9а и чл. 10.

Чл. 19. (1) (Доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз, има право на постоянно пребиваване, ако законно е пребивавал непрекъснато за срок 5 години в Република България заедно с гражданин на Европейския съюз или ако законно е пребивавал непрекъснато за срок 5 години в Република България в случаите по чл. 15, и му се издава документ за пребиваване. (2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Заявлението до дирекция "Миграция" - МВР, СДВР или областните дирекции на МВР за издаване на документ за пребиваване се подава два месеца преди изтичането на срока на продължителното пребиваване. (3) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Документът за пребиваване се издава в срок до един месец от подаване на заявлението. (4) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Документът за пребиваване се преиздава служебно на всеки десет години. (5) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Документът за пребиваване се отнема от лицето, на което е издадена, при отсъствието му от Република България за срок по-дълъг от две последователни години.

Чл. 19. (1) (Доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз, има право на постоянно пребиваване, ако законно е пребивавал непрекъснато за срок 5 години в Република България заедно с гражданин на Европейския съюз или ако законно е пребивавал непрекъснато за срок 5 години в Република България в случаите по чл. 15, и му се издава документ за пребиваване. (2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Заявлението до дирекция "Миграция" - МВР, СДВР или областните дирекции на МВР за издаване на документ за пребиваване се подава два месеца преди изтичането на срока на продължителното пребиваване. (3) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Документът за пребиваване се издава в срок до един месец от подаване на заявлението. (4) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Документът за пребиваване се преиздава служебно на всеки десет години. (5) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Документът за пребиваване се отнема от лицето, на което е издадена, при отсъствието му от Република България за срок по-дълъг от две последователни години.